УПРАЖНЕНИЯ ПРИ БОЛКИ В КРЪСТА

Болките в кръста са едно от най-неприятните неща, което ни съпътства след ставане от сън, дълго седене на офисния стол или стоене на опашката в магазина. Предлагаме ви няколко упражнения, с които ще разтегнете тялото и ще намалите болката и неудобството.

1. Ставане от сън
Сгънете краката в коленете и приведете тялото към пода. Изпънете ръцете назад и силно нагоре, перпендикулярно на тялото. Съберете дланите. Обърнете главата наляво и пребройте до 7. След това я обърнете надясно и повторете броенето. Изпъвайте ръцете максимално нагоре и към главата, така че да усетите натоварване в плешките. Повторете 15 пъти. 


2. Котешко протягане
Легнете по корем и поставете ръцете до тялото си. Изправете горната част, като се повдигате на ръце. Не сгъвайте краката. Нека тялото ви заеме поза дъга. Кръстът се разтяга и болката отшумява. Изправяйте се като вдишвате, на издишване се отпуснете и заемете изходна позиция. Повторете 20 пъти.


3. Мързелива балерина
Седнете и докоснете стъпалата, като сгънете краката в коленете. Съберете дланите над главата си, като оформите с ръце хубав венец. Накланяйте последователно вляво и вдясно, като не променяте стойката и местите от кръста нагоре. Повторете 15 пъти.

4. Зодия Стрелец
Сгънете в коляното левия крак и изнесете напред. Десния изпънете назад, сгънете и хванете стъпалото с лявата ръка. Дясната протегнете силно напред. Дръжте гърба изправен. Пребройте до 7, изпъвайки ръката напред и крака нагоре. Повторете разтягането 20 пъти, като сменяте ръцете и краката.   

ЗИМНА ИДИЛИЯ

ОТСЛАБНЕТЕ БЪРЗО С ЛИМОНОВА ДИЕТА

Свалете 1-2 излишни килограма само за няколко дни. При лимоновата диета отслабвате, без да се налага да гладувате. Вижте 7-те принципа на лимоновата диета.

Автор на диетата с лимонов сок и лимонова кора е Тереза Чунг, специалист по здравословно хранене. Според авторката мнозина не могат да отслабнат просто защото имат проблеми с храносмилането.

Включването на лимони и лимонова кора в хранителния ви режим ще ускори храносмилателните процеси и метаболизма. Основното предимство на лимоновата диета в този случай е, че отслабвате здравословно и без риск от йо-йо ефект.

Как работи лимоновата диета?

Лимоновата диета е чудесен начин бързо да свалите някой и друг килограм преди празниците. Основният й плюс е, че освен че ще се вталите, ще успеете да се отървете и от ненужните токсини.

Лимоните стимулират отделянето на стомашни сокове. Така храната се обработва по-бързо и тялото не успява да складира мазнините.

Кората от лимон също е важна част от тази диета. В нея се съдържа пектин. Пектинът подобрява храносмилателните процеси. Веднъж попаднал в стомаха ви, той се превръща в лепкав гел. Пектинът не позволява мазнините в стомаха ви да се абсорбират твърде бързо. Освен това пектинът засища за по-дълго.

Лимоновата диета е ефективна и защото ще ви зареди с витамин С. Високите нива на витамин С в организма спомагат за доброто храносмилане. Освен това се повишават нивата на калций в клетките. Колкото повече калций се съдържа в клетките, толкова повече мазнини се изгарят.

Най-важното правило при лимоновата диета е да ядете лимон или да пиете лимонов сок при всяко ядене

7 принципа на лимоновата диета

Лимоновата диета се крепи на 7 основни принципа, към които трябва да се придържате.

Пийте сутрин на гладно лимонов сок, разтворен в топла вода. Наблягайте на течностите през целия ден. Трябва да пиете 6-8 чаши вода в рамките на деня
Хапвайте 5 пъти дневно плодове и зеленчуци. Те са пълни с витамини и ви засищат, без да трупате излишни калории
Не изключвайте сладкото от менюто си. Ако ви се прииска нещо сладко, хапнете си. Само не забравяйте да го комбинирате с фреш от лимон или с лимонени резени
Забравете за пържените храни
Наблягайте на храни, богати на омега-3 и омега-6 мастни киселини. Изключете червеното месо от менюто си и го заменете с риба
Наблягайте на прясно приготвените храни. Лимоновата диета препоръчва да хапвате много спи, салати и прясно изцедени сокове
Дъвчете много, хранете се бавно. Дъвченето дава сигнали на стомаха ви да започва да работи. Храната се смила по-бързо и се складират по-малко мазнини

Плюсове на Лимоновата диета

Не се налага да гладувате
Не се изключват цели хранителни групи от менюто
Лимоновата диета зарежда организма с витамин С, което е много полезно по време на грипния сезон

Минуси на Лимоновата диета

Не обещава и не постига рязко отслабване. С нея за 4-5 дни преди Коледа можете да свалите 1-2 килограма
Лимонът не може да бъде заменен с друг цитрус. Колкото и да ви е неприятен лимонът, той е незаменима съставка в тази диета 

ИГНАЖДЕН

Игнажден

Игнатий убеждава християните да пазят помежду си единодушие и любов, да се покоряват на своите пастири, да се предпазват от лъжеучители, каквито имало много по онова време, па и сега

На 20 декември българската православна църква отбелязва Игнажден - денят, в който се почита паметта на свети Игнатий.
Според народните обичаи на Игнажден започват коледните празници, тъй като се вярва, че на този ден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до коледната нощ.
Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек пръв влезе в дома ви сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна. Според народните вярвания днес жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
Свещеномъченик Игнатий Богоносец e бил ученик на св. Йоан Богослов. По-късно става епископ на антиохийската църква, където пръв въвежда пеенето на божествените песни на два хора, прието впоследствие и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си". Осъден е на смърт от римския император Траян заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
Имен ден празнуват Ига, Игнат, Игната, Игнатий, Игнатка, Игно, Ингьо, Иго, Игон, Игне, Искра, Оги, Огнемир, Огнемира, Огнян, Пламен, Пламена.

ЗАЩО ЖЕНИТЕ ЖИВЕЯТ ПО-ДЪЛГО ОТ МЪЖЕТЕ?

Когато през юни тази година японецът Джироемон Кимурапочина на 116 г., той бе последният мъж на Земята, роден през XIX в. Държеше и рекорда на "Гинес" за най-дълголетен мъж в цялата човешка история, за която има писмени свидетелства.

Веднага след Кимура в списъка на световните дълголетници се нареждат 5 жени. Статистиката е красноречива. Жените живеят средно между 5 и 10 години повече от мъжете. Физиологията и генетиката не са единствените причини. Редица социални фактори също играят своята роля. Ето и 10 важни причини мъжете да живеят по-малко от жените според изданието "Хелти ливинг".

Забъркване в престъпления

Мъжете, които се занимават с криминална дейност, са силно застрашени да умрат млади, застигнати от насилствена смърт. От гледна точка на историята и във всяко общество мъжете извършват повече престъпления от жените, показват данните на американското бюро по криминална статистика. "Трудно е да се каже защо е така, но вероятно става дума както за генетика, така и за социокултурни очаквания, свързани с ролята им на силен пол - казва д-р Доналд Блек, професор по психиатрия в медицинския колеж "Карвър" в Айова. - Мъжете освен това са по-податливи на самоубийства и загиват по-често в инциденти". Да си от правилната страна на закона, е значително по-добре от гледна точка на дълголетието.

По-голямо тяло

По-голямото не е непременно по-добро от гледна точка на продължителността на живота. Като цяло хората над 180 см височина живеят средно по-малко от тези под 180 см, обяснява Винсънт Джампапа, лекар от Ню Джърси, специализиран по проблемите на възрастта. Изследване от 2004 г. на генетична мутация, известна като ген на Матусалем (най-стария мъж, споменат в Библията), поддържа тази теория. Мутацията, изглежда, намалява действието на хормона на растежа IGF1 при някои хора. Те са по-ниски, но живеят по-дълго. Обратното - по едрите и високи индивиди са обречени на по-кратък живот. Това е вярно не само за хомо сапиенс, но и за повечето животински видове, включително риби, насекоми, примати и кучета.

Податливост на болести

"Дори през първата година след раждането си мъжете показват по-висока смъртност и това продължава през всички етапи от живота", посочва Шон Хагберг, професор по неврохирургия в университета в Ню Мексико. "Мъжете не се развиват неврологично така бързо като жените", казва той. Те по-често страдат от травми, белодробен рак, цироза, инфаркти. "Жените надживяват мъжете във всички общества и култури, така че очевидно става дума за реален биологичен ефект", казва Хагберг.

Колкото до сърдечните болести, там нещата са още по-очевидни. По-високите нива на естрогена при жените ги предпазват от тях 10-15 г. по-дълго от мъжете, казва кардиологът от Калифорния д-р Лари Сантора. "Добре познато е, че естрогенът увеличава добрия холестерол и намалява лошия. Естрогенът прави вътрешната страна на коронарните артерии по-гъвкава. Така тя е по-малко предразположена към наранявания и възпаления, свързани с образуването на плака и с атеросклероза." Хроничният стрес при мъжете също допринася за сърдечните болести, тъй като повишава кръвното, холестерола и инсулина, което води до втвърдяване на артериите. Затова лекарите съветват мъжете да започнат да мерят кръвното си като съвсем млади и да реагират веднага, ако нещо не е наред. А също и да се придържат към средиземноморската диета, да спортуват, да не пушат и да поддържат теглото си в норма.

Хромозоми

Мъжете имат XY хромозома, а жените XX. Ако се получи дефект в X хромозомата, генетичният материал в допълнителната Х хромозома е възможно да действа като резерв за проявата на добрите гени, казва кардиологът Сантора. С X хромозомата са свързани болести като хемофилия, някои форми на гръбначна мускулна атрофия, неврологичното заболяване, известно като синдром на Партингтън. "От генетична гледна точка две X побеждават в повечето случаи една X и една Y", казва неврологът Хагберг. Момчета, родени с проблем в X хромозомата, обикновено не оцеляват. Синдромът на Олпорт, свързан с X хромозомата например, рядко създава проблем при жените, но често води до отказ на бъбреците при мъжете.

Рискови навици

Пушенето, пиенето, начинът на хранене, прекаленият стрес повишават кръвното налягане и увеличават сърдечните рискове, които причиняват по-ранната мъжка смърт. "Разликата в начина на живот между мъжете и жените е по-голяма, отколкото преди години, макар че тогава е било по-неприемливо жените да пият и пушат", казва Лесли Мартин, професор по психология от Калифорния. Изследванията показали, че мъжете и жените, които предпочитат по-рискованите занимания, живеят по-кратко. Нещо повече - по-женствените мъже имали склонност да са по-предпазливи, докато мъжкараните имали продължителност на живота, близка до мъжката. Според Мартин това вероятно се дължи на по-високите нива на тестостерона.

Лабилен имунитет

Една от причините мъжете да живеят по-кратко е директно свързана с имунитета, казва доктор Винсънт Джампапа. "Това е така, защото жените са родени с по-дълги теломери - окончания на хромозомите, които са нещо като индекс за възрастта на клетките, т.е. биологичен часовник." Хората, родени с по-дълги теломери, живеят по-дълго - клетките на имунната им система функционират по-ефикасно. "Имунитетът ни е по-висок в зависимост от това на какви предизвикателства го подлагаме", казва Джампапа. По принцип мъжете повече са изложени на предизвикателства, които сриват имунитета им. "Намаляването на стреса чрез медитиране, диети с по-нисък гликемичен индекс и добри човешки взаимоотношения се отразяват позитивно на теломерите и са особено полезни за мъжете", казва лекарят.

Мъжете не са домакини

Ролята на мъжете в грижата за децата и в домакинската работа значително е нараснала през последните 3 десетилетия, но традиционната роля на жените като домакини исторически е допринесла за тяхното по-голямо дълголетие, сочи Хагберг. "Гените на жените им позволяват да съзряват по-селективно, което е благоприятно за оцеляването на вида. Именно на това се дължи тяхната по-голяма устойчивост", казва ученият.

Повишен метаболизъм

По-голямата мускулна маса при мъжете изисква повече калории за поддържането й. Те имат по-висок метаболизъм и "горят" повече. Tази по-висока метаболитна способност дава възможност да отслабват по-лесно, но това означава, че те горят и чрез стволовите си клетки, казва Джампапа. Известна е важността на стволовите клетки, които се делят и променят в специализирани клетъчни типове, а могат също и да регенерират. "Това е все едно колата да върви с 90 вместо с 40 км/ч. Няма да ви стигне горивото с тази висока скорост. Мъжете горят резервите си от стволови клетки по-бързо", обяснява специалистът.

Опасни професии и хобита

Според американската статистика за 2012 г. трите най-опасни професии в списъка - рибар на търговски кораб, дървосекач и пилот, са били изпълнявани основно от мъже. При 200 смъртни случая на 100 000 работещи на пълен работен ден хората в рибарската индустрия мрат от травми и инциденти на работното място 60 пъти по-често от средното ниво, при дървосекачите това се случва 20 пъти по-често. При пилотите и бордовите инженери рискът е 57% по-висок от средния. Фермерите, строителите на покриви, металурзите, извършващите ремонти по далекопроводи, полицаите са следващите в списъка. Най-сигурните професии са в образователната сфера.

Темерути

Жените влизат по-лесно в контакти с хората и създават по-стабилни отношения с околните, казва психологът Мартин. "Жените се стремят към по-солидни социални мрежи и по-често общуват, което също добавя към годините им живот. Като цяло те са и по-приказливи и говорят повече с приятелите си. Това разрешава много от проблемите и укрепва връзките. Мъжете по-трудно споделят, т.е. подложени са на по-голям натиск да сдържат чувствата си и това често води до по-голям психологически товар", обяснява експертът.

КАК ДА ИЗБЕРЕТЕ ВИНОТО СПОРЕД ХРАНАТА?

За патици и други диви птици изберете вино като Пино Ноар и Шираз

Снимка: Sxc.hu

Хубавата храна винаги се нуждае от добра компания. У нас виното е една от най-любимите напитки, която допълва ястията. Избирате виното по нечия препоръка, по това колко е отлежало и по много други негови качества и характеристики.

Но най- важното е да го консумирате с удоволствие. Дали има правила за различните видове вина и за това кое вино към каква храна подхожда? Разбира се, но основното правило си остават вашите вкус и предпочитания. И все пак има няколко основни линии, които е добре да следвате, когато искате максимално да се насладите на вкуса на храната и виното.

Текстурата на храната спрямо текстурата на виното

За да направите перфектната комбинация от вкусове е следният пример. Ако менюто ви е съставено от риба, която е по-лека и с плътен вкус, изберете вино, което да е бяло и да подхожда на текстурата на рибата като Пино Гриджо, например. Когато консумирате по-мазни и тежки риби като сьомга, изберете по -богато и плътно бяло вино като Шардоне.

Баланс на интензивността на храната и виното

Когато ястията са ви по-ароматни и включват меса като пилешко и пуешко месо, изберете бели и червени вина като Совиньон блан и Beaujolais . Когато към месата има боровинков или друг плодов сос, комбинирайте с бяло вино като Гевюрцтраминер или червено вино Сира.

Балансирайте интензивността на аромати в храната и виното

Има пет основни вкуса, които са сладко, кисело, солено, горчиво и умами. Всяка добавка към храната като сладост, соленост, кисело, променят по различен начин вкуса на храната.

Соленост

Солеността подчертава горчивината и крие танините. Сладките десертни вина си подхождат добре със солени храни. За солените храни са подходящи и плодовите червени вина.

Кисело

Силно киселите храни не са особено подходящи за комбинация с вино, защото те по-скоро биха навредили на добрия му вкус. Киселата храна крие горчивината и танините на виното и го прави по-сладко на вкус. Ако все пак искате да комбинирате кисели храни с вино, изберете такова, което да е с по-ниска киселинност.

Горчиво

Горчивата храна като маслините например и цикорията надделяват като вкус над всички останали вкусове. Горчивината скрива киселинността на виното и танините. Младите червени вина са чудесна комбинация за горчиви храни, зеленчуци и билки.

Сладост

Комбинирайте вино, което не е прекалено сладко към храна със сладък вкус, тъй като сладката храна ще намали ароматите и вкуса на виното. Ако консумирате шоколад, комбинирайте го с вино Мускат.

Умами

Това е вкус, който напомня за печено месо, супа мисо, гъби и други. Той отнема танините и подчертава сладостта на отпитото вино. Такива храни комбинирайте с вина с високо съдържание на танини.

Към говеждо и агнешко месо изберете червено плътно вино като Шираз или Каберне, Пино Ноар, Каберне Совиньон, Мерло.

Към пилешко месо изберете Шардоне.

За стриди подходящо вино е пенливото като Совиньон Бланк. За риба и морски дарове – Шардоне, Ризлинг, Пино Гриджо, Совиньон Блан.

За патици и други диви птици изберете вино като Пино Ноар и Шираз.

За сирена – плътните вина се комбинират добре с твърди сирена. Меките сирена се съчетават подходящо със сухо вино Ризлинг, Марсан. Синьото сирене обича сладките вина.

За десерти изберете сладки вина, когато десертът не е прекалено сладък.

ЛЮБОПИТНО ЗА НИКУЛДЕН

Никулден е един от най-обичаните зимни празници. Празник на рибари, моряци, пътешественици и авантюристи, на банкери. На Никулден честваме празника на Св. Николай – господарят на целия подводен свят.

Когато шестима братя светци си поделяли света, на Св. Николай се паднали водите, затова той е надарен със силата да контролира морето, да спира ветровете или да усилва ураганите, когато се ядоса.

Ето някои любопитни обичаи около Никулден:

На Никулден се яде риба, най-добре шаран. Шаранът е смятан за помощник на Св. Николай, защото веднъж му помогнал в беда.Легендата разказва, че Св. Николай бил застигнат от буря и на дъното на лодката се появила дупка. Тогава Св. Николай бръкнал във водата и извадил един шаран, с който запушил дупката.

На 6-ти декември освен риба на трапезата има обредни хлябове и постни ястия. Масата не се вдига цял ден, а от обредните хлябове се дават късове на съседите, за да се запазят добрите отношения и да се множи богатството.

На Никулден не се плава в открито море. Първата хваната риба на 6-ти декември трябва да се изяде от рибарите.

След празничната вечеря костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в течаща вода, за да бъдат всички членове на семейството здрави през цялата година. Запазва се само костта от главата на рибата, тъй като се приема, че има формата на кръст. Хората вярват, че костта е лековита, затова се пришива към шапката на новороденото, за да го пази от зли очи и болести.

На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Николера, Ненка, Ненчо, Нина, Кольо. Името Николай означава побеждаващ.

КОЙ Е ЖУРНАЛИСТЪТ ГЕОРГИ ТОШЕВ?

Журналистът Георги Тошев, който е един от участниците в надпреварата „Африка: Звездите сигурно са полудели“, направи емоционална изповед преди поредното изпитание. Той, рокдамата Милена и манекенката Диляна Попова трябваше да карат АТВ-та и да премерят силите си за бързина и време.
Неочаквано за всички Георги заяви, че не иска да се качи зад волана и обясни, че причина за това е негова стара психологическа травма. Журналистът изгубил приятели при адска катастрофа. Колата, в която се возил и той, се размазала на пътя. Георги оцелял, но кошмарът от преживяното оставил траен отпечатък върху психиката му. 

„От този момент не съм сядал в автомобил. 176 държави обиколих, без да карам кола. Карам само колело. Тук не става въпрос за страх. Страх ме е да видя лъвица, да скачам с бънджи. Но тук няма морален казус. Но когато помниш приятелите си, които си изгубил при катастрофа, въпрос на морал е да запазиш обета си пред тяхната памет“, каза Георги. 

Като истински джентълмен обаче той заяви, че няма да провали изпитанието и ще участва наравно с Милена и Диляна.

„Правя го заради тях“, обясни Георги и добави: „Още веднъж се извинявам на роднините на…“ Тук очите му се насълзиха и той побърза да загърби камерата.

„Надявам се тези, които пишат законите, да си помислят дали убийците на невинните жертви по пътищата трябва да бъдат пускани на свобода, под парична гаранция“, каза Георги.

„Посвещавам този… даже не знам как да го нарека… на моите покойни приятели, на Ради, на Въло Радев сина и бащата на Радина, и на други хора, които бяха убити по улиците. Убийците им са на свобода, нещо повече – те се появяват по телевизиите, в риалити формати. Това е чудовищно!“, заяви емоционално журналистът.

КОЙ Е ГЕОРГИ ТОШЕВ?
Приятелите на Георги Тошев го наричат велик пътешественик, а враговете го славят като най-дългогодишното гадже на Мариус Куркински. Жоро обича да го ласкаят, но полудява от яд, когато го вкарват в леглото на известния ни актьор и режисьор.

„Мариус е страхотен човек и верен приятел. Допусна ме до себе си, защото ми вярваше, че няма да го предам. Връзката ни е силно духовна и няма нищо общо с гнусните лъжи които се разпространяват по наш адрес, ако наистина му бях гадже, рано или късно някой щеше да ни щракне с телефона си как се шмугваме във входа на неговата или на моята кооперация“, отсича водещият на вече несъществуващото предаване „Другата България“.

Покрай него Жоро става известен на публиката и съвсем естествено го зачисляват към отбора на щастливците, които тънат в охолство и слава. Истината се оказва доста по различна. Тошев прибира смешни пари, въпреки че реализацията на проекта поглъща цялото му внимание.

Георги Тошев „Когато ми казаха, че предаването спира, до известна степен си отдъхнах. Сам се чудя как издържах 8 години на подобно натоварване. Бял ден не съм видял и то за какво? Приходите ми бяха толкова смешни, че ме е срам да ги обявя“, гневи се водещият. Години по-късно той вече е натрупал достатъчно опит, за да се продаде доста по-скъпо за риалитито на Би Ти Ви „Африка: Звездите сигурно са полудели“. Жоро е сред най-добре платените участници, но хонорарът му пак е мижав в сравнение с тези, които са прибрали популярните във „ВИП Брадър“ или „Музикална академия“.

В Африка Тошев показва изключителната си способност бързо да се приспособява и без проблеми стига до финала на шоуто.

Той е видял две и двеста, приема трудностите доста по-лесно от останалите глезльовци, които пищят при всеки сблъсък с екстремна ситуация.

„Жорката никога не се оплаква и не изневери на себе си в африканското приключение. Животът доста си поигра с него, но той приема трудностите с усмивка. И после продължава напред“, разнежва се бивш колега на гологлавия авантюрист. Тошев си признава, че и до днес не успява да си стъпи на краката. Житейският му старт е от много ниско стъпало.

Георги Тошев „След идването на демокрацията семейството ми доста го закъса финансово с баща ми ходехме да охраняваме един паркинг до бившите виетнамски общежития. Сигурно и до днес щях да си остана пазач, ако съдбата не ми беше помогнала малко. Видяха ме правилните хора и ме поканиха да пиша вестникарски дописки. След това направих и свое предаване и така лека-полека се измъкнах от калта разказва Жоро Тошев и бърза да поясни, че и в този момент продължава своята безмилостна битка за оцеляване. Хората го гледат всяка вечер по телевизията и вярват, че той е от силните на деня, за които не е проблем да си купят имоти, коли и почивки на екзотични острови.

„Смешно ми е, че ме смятат за някакъв безгрижен богаташ. В действителност обитавам едни 50 квадрата и нямам кола. Някои приятели дори ми се присмиват, че живея в мизерия. Но не искам отново да бягам в чужбина и тепърва да си търся късмета“, категоричен е Тошев. Участникът в приключенското риалити дълго време живее е САЩ, но се прибира обратно след смъртта на баща си. В личен план животът му също не следва сюжетната линия на холивудска романтична комедия. С майката на дъщеря му Ани Жоро се запознава още в университета. Двамата ходят доста дълго, но след това се разделят. После пак се срещат и решават, че ще прекарат живота си заедно.

„Виждал съм на живо и съм разговарял с някои от най-великите хора на изкуството. Взех интервю с Фрида от АББА. Тази група ми е най-голямата страст от младежките ми години. Дълго време дебнах Фрида. Стигнах чак до малко швейцарско градче и любимия й ресторант.

Запознах се със сервитьора, който й беше приятел. Уговорих го да ми ходатайства за интервю. Направих всичко, както трябва и накрая наистина успях да говоря с нея. Очите ми се насълзиха от вълнение. Тя си сложи малко пудра и отговори на всичките ми въпроси. Също толкова беше вълнуваща и срещата ми с Педро Алмодовар. Видях го на един коктейл във Франкфурт и го помолих за кратък разговор. След като свършихме, той се обърна и ми каза: „Съгласих се да говоря с теб, защото видях в очите ти, че няма да ме излъжеш!“.

4-ТЕ КЛЮЧА КЪМ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕТЕТО

Родителят формира първоначалните представи на детето за света и задава неговите граници на развитие. Семейното възпитание е в основата на себеоценката на детето, на отношението му към околните и в голяма степен на цялостната му реализация в живота.
Психоложката Бригита Михайлова обръща внимание на 4 основни моменти в общуването между родител и дете.

Непосредствен контакт. За детето е много важно да бъде близо до родителя - да го гушне, да играе с него, заедно да гледат филм, да обсъдят книга, да пазаруват. В тези общи занимания то може да усети безусловната родителска любов, което му позволява да расте уверено в себе си и да се чувства щастливо. Колкото и да сте уморени, винаги намирайте време за детето. Когато то получава емоционална близост и подкрепа вкъщи, няма да ги търси навън. Изслушвайте докрай неговите разсъждения, уважавайте личността му, не омаловажавайте преживяванията му.

Споделянето и съпричастността са много важни за неговото психо-емоционално развитие. Не е правилно, когато се е скарало със свое приятелче и се чувства тъжно, да му кажете: "Нищо няма, ще ти мине". Същото се отнася и за положителните емоции. Ако детето е положило усилия и е радостно от постигнатия резултат, задължително го похвалете.

Овладейте агресията. Гневът няма място в общуването с детето. Каквото и да се е случило, овладейте емоциите и тогава говорете. Иначе ще покажете безпомощност и бъдете сигурни, че детето ще почувства и това. Ако в семейството има насилие (без значение дали то е обект, или свидетел), ефектът е пагубен за неговата психика. Това е форма на физически и емоционален тормоз. Детето се чувства безпомощно, светът около него престава да бъде сигурно място, авторитетът на родителя се срива с гръм и трясък. Постепенно то започва да осъзнава модела: правото е на страната на силния. Ако той трайно се настани в разбиранията му, ще го пренесе в своите бъдещи връзки и семейни отношения.

Пресичайте навреме проявите на детска агресия. Когато детето удари друго дете, възрастен или животно, обяснете му ясно, категорично и спокойно, че сте недоволни от държанието му. По този начин ще развиете неговата съпричастност и ще го насърчите да проявява отговорност в своите постъпки.

Взаимна родителска подкрепа. Възпитанието изисква целенасоченост от двамата родители и взаимна подкрепа при поддържането на определена линия на изисквания. Дори понякога да не сте съгласни с реакцията на партньора си, подкрепете го, а после насаме обсъдете въпроса. За детето е вредно, когато в негово присъствие единият родител (или баба, дядо) критикува другия.

Бързайте бавно. Все по-често децата изпреварващо получават информация, неподходяща за тяхната възраст. Например стават свидетели на сексуални отношения между възрастни - чрез неконтролирани порно канали или сайтове. Децата не успяват да интерпретират видяното и папагалски го пренасят във взаимоотношенията със свои връстници, братчета, сестричета. Ако оставите това поведение без разговор и накажете детето, то може да получи психическа травма. Трябва да обясните, че сексуални отношения имат само възрастните хора. Работа на родителя е да не допуска преждевременно информация с неподходящо съдържание.

КОЛЕДНАТА ЕЛХА - ДУШАТА НА ДОМА

Коледната елха е символът на Коледа. Коледната елха е най-важният елемент от коледната украса и туптящото сърце на дома в празничните дни. Украсяването на коледната елха е най-очакваният ритуал за всички християнски семейства.

Духът на Коледа е вече във вашия дом. Но за да бъде спазена традицията, няколко дни преди Бъдни вечер ще трябва да украсите и коледната елха. Това вечно зелено дръвче, окичено с всевъзможни пъстроцветни играчки и гирлянди, присъства в обичаите още на най-древните народи, които чрез него отдавали почит към своите духове и богове. Викингите в Северна Европа считали коледната елха за предвестник на пролетта, а древните келти от Англия и Франция украсявали дъбовете с плодове и свещи по подобие на римляните, които по време на сатурналиите (между 17 и 21 декември) закачали по дърветата всевъзможни дрънкулки и свещи в чест на своя бог Сатурн.

Днес коледната елха е преди всичко символ на семейната традиция.Без значение дали е естествена или изкуствена, тя внася уют и свежест в дома и се превръща в главната атракция на коледната утрин, когато малчуганите с трепет отварят подаръците, оставени под дръвчето отДядо Коледа. Затова отделете специално внимание на декорирането й ипозволете на всеки член от семейството (особено на децата) да даде своя принос – така вашата коледна елха ще блести с уникалност и ще излъчва любовта, с която сте я украсили.

Кратка история на коледната елха    

Вярва се, че германците първи въвеждат коледната елха като символ на предтоящия празник. След тях цяла Европа започва да се придържа към тази традиция, а английското кралско семейство я популяризира сред елитното общество. Принц Албърт, съпругът на кралица Виктория, украсил първата коледна елха със свещи захарни пръчици, плодове и курабийки. Германските преселници пренесли със себе си този символ и в Америка, но той станал популярен сред обществото едва в края на XIX в. Дотогава коледната елха била считана за символ на езическите религии, за чието украсяване се използвали предимно природни дарове и свещи.

С настъпването на XX в. и появата на електричеството, в декорацията на коледната елха се появява нов елемент – пъстроцветните лампички. Те стават толкова популярни, че в днешно време именно запалването им е най-дългоочакваният ритуал, свързан с коледната украса. Всяка година, президентът на САЩ тържествено включва светлините по огромната коледна елха пред Капитолия (Вашингтон) и дава началото на коледните празненства. Огромната коледна елха пред Рокфелер център в Ню Йорк е истинска атракция, а европейските столици се надпреварват в украсата и величието на своите вечнозелени дръвчета.

Избор на коледна елха

Всяка година мнозина от вас може би са изправени пред дилемата: каква да бъде коледната елха - естествена, изкуствена, голяма, малка, да има ли изобщо или само няколко борови клонки ще свършат работа?Природозащитниците ревностно се опитват да наложат изкуствената коледна елха, която освен че „спасява живота” на едно истинско дръвче, е по-практична и решава въпроса за години напред. Истината обаче е, четрадицията повелява на Коледа да се украсява естествена елхаборовият аромат и зелената свежест придават неповторимо ухание и атмосфера в дома и символизират живия дух на празника. 

Преди да купите коледна елха, трябва да вземете предвид някои детайли.На първо място: решете къде ще стои. В зависимост от това дали ще е на допълнителна поставка или директно на пода, измерете разстоянието до тавана, за да не купите прекалено високо дръвче. Вземете предвид и височината на украшението, което ще сложите на върха.

Когато си харесате коледна елха, нежно проверете еластичността на клонките й, за да сте сигурни, че ще издържат тежестта на украшенията. След това хванете в шепа едно от тях, за да проверите игличките – те трябва да са свежи, мекички и здрави. Задължително е да отрежете около два сантиметра от пънчето – така ще удължите живота на коледната елхичка, а когато я носите към дома си, върхът й трябва да сочи назад, за да не пострадат игличките от вятъра.

Поставяне и украсяване на коледната елха   

Коледната елха е вече в дома ви. Сега предстои най-важната част – поставянето и декорирането й. След като сте й отредили почетно място (обикновено във всекидневната), постарайте се да й осигурите достатъчно свободно пространство „да диша”. Клонките трябва да се разстилат свободно и да не са изложени на пряка слънчева светлина или източник на топлина (климатик, парно, печка), защото ще изсъхнат по-бързо. Проверете дали коледната ви елха е стабилно застопорена – особено, ако имате дете или домашен любимец.Понякога само едно небрежно закачане на някое връхче може да развали целия празник.

За да украсите елхата не е нужно да притежавате диплома по изкуство.Необходимо ви е само въображение. След като вече сте направили коледната украса в жилището си, имате представа какви цветове да подберете за дръвчето. Панделки, топки, гирлянди, камбанки – изобилието от украшения ви позволява да впрегнете цялата си фантазия, за да направите коледната си елха уникална. Детето ви иска да сложи тази играчка тук? Позволете му – това е неговият дългоочакван миг да бъде полезно и да вложи сърцето си.

Препоръчително е обаче преди всички украшения да разпределите пъстроцветните лампички по клонките на елхата (ако имате такива). Проверете дали са в изправност (не забравяйте, че само една изгоряла крушка прекъсва цялата светлинна верига), а при поставянето им внимавайте да нямат директен контакт с игличките(за да не стане пожар). Започнете от върха и развивайте надолу към основата в спираловидно положение. Отдъпнете се на крачка две от коледната елха, за да видите дали са равномерно поставени. В зависимост от това колко наниза от пъстроцветни лампички включва комплектът ви, се постарайте те да са разпръснати по цялото дръвче и да създават пълнота на украсата. И накрая, не забравяйте да спазите символичния ритуал по включването им – така повелява традицията.

Любопитни факти за коледната елха 

• Коледната елха абсорбира праха и власинките във въздуха.
• За първи път коледна елха е била украсена в Рига (столицата на Латвия) през 1510 г.
• Големите магазини и търговски центрове започват да използват осветена коледна елха като част от украсата си през 1900 г.
• Свободната продажба на коледни елхи като търговски продукт в САЩ започва през 1850 г.
• Традицията да се използват малки запалени свещички при украсата на коледна елха, се въвежда към средата на XVII в.

Остават броени дни до Коледа. Доставете си добро настроение и празнична атмосфера с всеки елемент от украсата на дома ви. А когато всички се съберете около коледната елха, си припомнете щастливите моменти, които сте изживели заедно и онези, които ви предстоят. Весела Коледа!

СУПЕРХРАНИТЕ - КИНОА, ЧИЯ И АМАРАНТ

КИНОА

Киноата е царицата на зърнените култури, най-вече заради високото съдържание на незаменими аминокиселини, висока протеинова балансираност, липсата на глутен.

Киноата е една от най-подходящите храни за вегетарианци, суровоядци и въобще всички, които търсят здравословния начин на хранене. Ето защо:

1. Високо протеиново съдържание – киноата е необичаен пълен източник на качествени протеини, съдържа всичките незаменими аминокиселини (пшеницата и ориза например не съдържат лизин – една от незаменимите аминокиселини). Затова, ако се чудите как ще си набавите толкова важните протеини като спрете да ядете животни, разбрахте вече 1 от многото варианти.

2. Високо съдържание на фибри – знаете колко са важни. Те се грижат за правилното функциониране на нашите черва, а това е основата на здравето.

3. Високо съдържание на фосфор, желязо, магнезий - всички те са жизнено важни елементи, отговорни за правилното функциониране на клетките ни.

4. Не съдържа глутен – някои хора имат непоносимост към глутен и трудно го преработват. Затова отлично може да замените други зърнени култури с киноа – в хлябове, брашна, салати, зърнени закуски и т.н.

5. Има много кратък период на покълване – само няколко часа. Покълналата киноа е най-полезна, защото се активират нейните ензими, съдържанието на витамини и минерали се увеличава многократно, зрънцата стават по-меки, инхибиторите и сапонините се изхвърлят с водата.

Как да си приготвяме киноа:

* покълнала – взимаме необходимото количество киноа, измиваме я обилно с вода, поставяме в буркан или купа, като заливаме с двойно повече вода, защото тя ще увеличи размера си. След няколко часа (4 например) я отцеждаме и измиваме обилно с вода. Така сме сигурни, че ще изхлърлим сапонините (вещество, с което е покрито зрънцето, горчиво на вкус и слабо отровно) и инхибиторите (които всъщност се съдържат във всички зърна, ядки, бобови култури). Така вече подготвена е готова за консумация. Може да я слагаме във всякакви салати, да си правим вкусни плодово-зърнени закуски, да си правим сурови хлебчета, а и може да пробвате мляко от киноа. Вариантите са хиляди, всичко зависи от вкусовите ви предпочитания.

* сварена – това не е много удачен вариант, тъй като почти всички полезни витамини, ензими и минерали се убиват, но все пак по-добре така консумирана отколкото никак. И така, първо я измийте много добре, сварете я за 5-10 минути, прецедете и отново обилно измийте под течаща вода – така със сигурност ще отстраните всички горчиви сапонини. Всички рецепти с ориз са приложими и с киноата.

ЧИЯ

Семената от чиа са пълни с витамини, минерали, антиоксиданти, омега-3 мастни киселини, фибри и протеини. Освен че са богат източник на полезни хранителни вещества, те помагат и за балансирането на кръвната захар и за понижаването на холестерола.
Чиа или Salvia hispanica, е цъфтящо растение, което днес е най-разпространено в Мексико и Гватемала. Достига височина до около метър. Чиата има лилави и бели цветове, които в края на всяко стръкче формират грозд и там на групички се намират семената.
Именно семената са най-важната част от растението и са източникът на хранителните вещества. Те се считат за завършен протеин и съдържат калций, бор и желязо, като антиоксидантните им свойства надминават над 3 пъти тези на боровинките.

Семената от чиа са истинска хранителна електроцентрала и са пълни с омега-3 мастни киселини и фибри. Те, подобно на лененото семе, са готови за консумация, без да трябва да се стриват и могат да се съхраняват в продължение на много време, без да гранясат.
Една порция семена от чиа осигуряват 1/3 от необходимата дневна доза фибри. Поради високото си съдържание на омега-3 и фибри те могат да помогнат, ако искаме да отслабнем, тъй като засищат за по-дълго време и помагат на тялото да елиминира ненужните токсини.
Семената от чиа имат способността да стабилизират нивото на кръвната захар. Когато се ядат, те образуват гел в стомаха при храносмилане и така забавят превръщането на въглехидратите в захар. Това позволява на тялото да остане сито за по-дълго време, дава му повече постоянна енергия и предотвратява рязкото покачване на кръвната захар.
Семената от чиа, според публикация в British Journal of Nutrition от 2009 г., стабилизират нивата на холестерола и триглицеридите и намаляват общото количество натрупани мазнини.
Освен това имат хидрофилични свойства, които ги превръщат в ефективен стабилизатор на течностите и електролитите в тялото. Тези семена имат способността да абсорбират вода 12 пъти повече от собственото си тегло. Затова консумацията на семена от чиа ще ни помогне да регулираме телесните флуиди и да намали риска от дехидратация.
Тъй като семената поддържат тялото хидратирано, те са чудесна добавка към отслабващия диетичен режим, особено ако той включва и физически упражнения.

Предлагаме ви и лесна рецепта за мляко от чиа, споделена от Зоя.бг:

Какво е необходими продукти за пет чаши:
4 лъжици чиа семена
2 лъжици сурови орехи
2 лъжици суров сусамов тахан
2 лъжици суров мед
1 лъжица екстракт от ванилия
5 чаши вода
Начин на приготвяне:
Накиснете за няколко часа чиа семената и орехите в стъклен съд в 3 чаши вода. Изсипете в блендер и разбъркайте на средна скорост. Докато миксирате, добавете тахан, мед, ванилия и след това още 1 чаша вода.
Съхранявайте в стъклен съд с капак в хладилник. Накисването прави сместа богата на ензими. Антиоксидантите в семената чиа помагат да запазите сместа около седмица. Може да използвате като заместител на другите форми на мляко. 

АМАРАНТ

Опитвали ли сте някога амарант? Е, вероятно не сте останали особено очаровани от вкуса, но хранителните му качества са наистина впечатляващи. Амарантът е древна зърнена култура, тясно свързана с бита и традициите на хранене на ацтеките и успешно преминала през вековете благодарение на пълния си набор от полезни вещества.

Амарант (Amaranthus) представлява вид едногодишно растение, близък родственик на срещащите се у нас различни видове щир, които растат най-вече като плевели. Характеризира се с височина приблизително до 2 метра, с ярко оцветени листа (цветовете варират от тъмночервено, през пурпурночервено, оранжево, розово и дори бяло). За негова родина се смята Америка.

Съществуват множество видове и сортове амарант, като в различните части на света се използват с различно предназначение (под формата на зърна, листен зеленчук или декоративно растение), а цветът на семената, които са с големина на лещено зърно, варира от бял до оранжев.

Като зърнена култура амарантът се отличава с особено висока хранителна стойност, а в зависимост от сорта съдържанието на суров протеин в семената варира от 12 до 18%. Семената са изключително богати на лизин, като балансираността на останалите аминокиселини в тях превъзхожда голяма част от познатите ни зърнени култури.

Малка част от историята на амаранта

Счита се, че родината на тази зърнена култура е Централна и Южна Америка. Преди да бъде открита Америка, амарантът е била една от основните хранителни култури за жителите на континента. Той е бил и една от основните култури, взимащи участие в религиозните обреди.

Откриването на Америка бележи и краят на отглеждането на амарант, тъй като новите заселници били ужасени от езическите ритуали с негово участие и забраняват производството му.

Като основни хранителни култури се налагат фасулът и царевицата. Няколко века по-късно, приблизително през втората половина на ХХ век, се възобновяват процесите на отглеждане на амарант. Днес той е широко разпространен в Северна и Южна Америка, Азия и Африка, като само у нас са познати около 60 вида от растението.

Видове продукти от амарант

Най-често амарант намира приложение като гарнитура към различни меса (като по този начин осигурява разнообразна гама от протеини), под формата на плънка за различни зеленчуци, като добавка към супи.

Успешно може да намери приложение и смлян под формата на брашно, за приготовлението на палачинки, сладкиши и дори като добавъчен продукт в различни безглутенови брашна.

Някои кулинари приготвят пуканки от амарант, които, съчетани с сушени плодове, ядки и мед образуват превъзходно здравословно мюсли за закуска, подходяща и за най-малките.

Хранителна стойност на зърнената култура

• Основна характеристика на амарант е високият процент протеини - около 17%. Съдържа всички незаменими аминокиселини, като количеството на лизин е три пъти по-високо от това на другите зърнени култури. Амарант е богат и на сяросъдържащи аминокиселини, които са особено важни за правилното функциониране на черния дроб и за нормалното развитие на новородените.
• Зърнената култура съдържа 8% естествени мазнини, голяма част от които са ненаситени.
• 57% от съдържанието е отредено на скорбялата, като размерът на гранулите е сравнително малък, което осигурява по-добра разтворимост във вода и по-добро смилане от храносмилателните ензими. Амарант е продукт, който може да бъде включен в менюто на малки деца и хора, страдащи от стомашно-чревни разстройства.
• Семената са богати на витамин Е, отличаващ се с завидни антиоксидантни свойства, също така съдържат магнезий, фосфор, калций, желязо и фибри, а в сравнение с пшеницата, количеството на тези вещества е 2 до 4 пъти по-голямо.
• Може би една от най-важните характеристики, на която трябва да се обърне голямо внимание, е липсата на глутен, който нерядко води до хранителни алергии. Липсата на глутен означава, че е отлична алтернатива за хората, страдащи от глутенова ентеропатия.

За тези, които смятат да използват листата на растението е добре да се отбележи, че те също се отличават с добри хранителни стойности: в свежо състояние съдържат 2-4% протеин, витамин С (80-200 мг/100 гр), каротиноиди (3-5 мг/100 гр), както и значими количества калий, калций и магнезий. 

Здравословни ползи

Амарантът е особено полезен за :

• пациенти, прояващи непоносимост към глутена;
• хора, страдащи от стомашно-чревни неразположения;
• лица, работещи при тежки условия на труд;
• всички, кото спортуват активно, скоро очакват дете или поддържат здравословен и балансиран режим на хранене;
• с лечебна цел се използва и цъфналото растение, което се характеризира с астрингентно (уплътнява тъканите и намалява секрециите), потогонно, диуретично, стимулиращо и тонизиращо действие. Освен това се прилага при: кръвоизливи, обилна менструация, диария, гастроентерит, рани в устната кухина и гърлото, отоци и навяхвания.

Мястото на амаранта в кулинарния свят

Редица кулинари твърдят, че термичната обработка значително подобрява вкусовите качества и усвояемостта на хранителните вещества, особено на протеина в зрънцата амарант.

Задължително трябва да се отбележи, че температурата не бива да бъде прекалено висока, тъй като може да се постигне обратен ефект.

Амарант, както и редица други зърнени култури (елда, киноа, ориз), се вари в съотношение с вода 1:2.5, а времето, необходимо за пълното му сваряване е приблизително 25 минути.

За да подобрите неговите вкусови качества, можете да го поднесете овкусен с мед или стевия и да прибавите сушени плодове и ядки.

Алегрия (традиционна рецепта на древните ацтеки)

• Необходими продукти: 1 ч. ч. амарантово брашно, 3 с. л. мед, 3 с. л. брашно
• Приготовление: На слаб огън се разтопява маслото, прибавя се медът и се разбърква, докато се получи сравнително еднородна смес. В отделен съд се поставя амарантовото брашно и се залива с готовата смес. Бърка се до получаване на хомогенна смес, която се разточва с точилка и се нарязва с помощта на формички.

Амарантови палачинки

• Необходими продукти: ½ ч. ч. амарантово брашно, ½ ч. ч. брашно от елда, ½ ч. л. сода бикарбонат, ¼ ч. л. ванилия, 1 ч. ч. вода или мляко, 1 яйце, 1 с. л . зехтин
• Приготовление: Смесват се зехтина и яйцето, след което се прибавя млякото и се разбърква. Останалите продукти се добават към вече готовата смес и се приготвят палачинките.

Пълнени тиквички с амарант

• Необходими продукти: 3 средно големи тиквички, 100 гр амарант, 3-4 с. л. зехтин, 1 глава лук, нарязана на полумесеци, 1 скилидка чесън, 50 гр сирене чедър, 6-8 чери доматчета, 3-4 стръка пресен магданоз, сол и шарен пипер
• Приготовление: Тиквичките се разрязват на две и вътрешността им се издълбава (тя може да намери чудесно приложение след това за направата на пюре или крем супа от тиквички), след което се бланшират. Зехтинът се загрява в тенджера, прибавят се амаранта, лука и чесъна, долива се малко количество вода и сместа се оставя да къкри на слаб огън около 10 минути.

Добавят се подправките и ситно нарязаният магданоз. Готовата плънка се поставя в тиквичките, отгоре се настъргва сиренето, а върху него се добавят малките доматчета. В тава се долива вода и се пече приблизително 20 минути при температура 200 градуса.

Амарант със зеленчуци

• Необходими продукти: 2 чаши сварен амарант, 2 с. л. зехтин, 1 глава нарязан лук, 1 средно голям морков, 1 стебло от целина, 1 чаша нарязани гъби, ½ филирани бадеми, ¼ слънчогледови семки, 2 с. л. соев сос, 1 ч. л. подправки на вкус
• Приготовление: Задушават се зеленчуците, бадемите и семките в зехтина, докато целината, морковът и гъбите омекнат. Добавят се соевият сос, подправките и амарантът.

Амарантът е особено ценен, тъй като в него са концентрирани пълноценни растителни белтъчини, балансирани така, както в никоя друга зърнена култура.

Богат източник е на фибри, желязо и калций, а в комбинация с пшеница, царевица или кафяв ориз осигурява пълна гама протеини с добра хранителна стойност.